Село Сенник е най-известно с това, че там е роден най-великият български, а вероятно и световен кечист на всички времена Дончо Колев. Повечето хора обаче го познават под името Дан Колов, с което прославя страната ни в Америка. В 1 500 мача Колов допуска само 72 загуби на професионално ниво, но като резултат от дългите часове на тепиха и принудителната работа като хамалин и миньор преди да стане звезда, заболява от туберколоза на по-малко от 50 години. Впоследствие така и не успява да пребори коварното заболяване и умира в родната си къща. Връща се в страната след дълги години живот в чужбина, а преди да заживее в Щатите, първо заминава в Унгария. Срещата му с известния борец Никола Петров предопределя бъдещето му, защото именно по негова препоръка става американец. Известен е и с това, че дарява голяма част от парите си за благотворителност и купува първия самолет на българската пощенска служба.
Но Пламен Студенков и Михо Михов също са родени в село Сенник, което допълнително допринася за неговата известност поне на територията на страната. И двамата посвещават живота си на военна служба в армията, като генерали и родени почти по едно и също време – съответно през 1952-ра и 1949-та година. Михов е началник на Генералния щаб на родната ни армия, разбира се вече отдавна незаемащ този пост. Другият му колега е генерал – майор и директор към служба Военна информация. От тримата личности безспорно Колов има най-добра репутация, но това се дължи на световната му известност и на подвизите, които удивляват всички почитатели на професионалния кеч. Селото помещава къщата музей на кечиста, както и издигнатия в негова чест паметник. Но не само Колов е основно обсъжданата фигура в селото и повод за гордост от страна на местните жители. Паметни остават думите на кечиста, когато е посрещнат в началото на родното си село след връщане от чужбина. Той казва: Тръгнах пеш, пеш ще се върна и отказва докарания за него файтон. Читалището на селото носи името на патрона на Софийски университет Климент Охридски, който пък е един от най-добрите ученици на братята Кирил и Методий.
Група за автентичен фолклор от дълго време е сформирана към читалището на село Сенник и нейн ръководител е известният деятел и проводител на културата и музиката Христина Христова. Селото е едно от малкото населени места в България, което може да се похвали със собствени герб и знаме. Те са символи за населеното място и са изработени от ръката на талантливия художник Христо Танев. Но Танев е не просто творец в областта на изобразителното изкуство, а се занимава основно с хералдика. Именно това е науката, свързана с изучаването и изработването на гербове и флагове. Олтарът на селската църква е мястото, където гербът се пази на съхранение като един от главните и ценни символи. В сила и слава бях и ще бъда – тази паметна фраза се е превърнала в нещо като еталон и девиз за селото и едва ли там има местен жител, който да не знае тези думи.
